(1885 – 1936)

Изтъкнат български учен, писател, общественик и публицист от 20-те и 30-те години на ХХ век, основоположник на биохимията в България

Роден в Хасково на 4 /16/ февруари 1885 година. Произхожда от виден възрожденски род, оставил дълбоки следи в живота на града с родолюбивата си дейност. От 1904 до 1907 година Асен Златаров учи химия в Женевския университет. През следващата година става доктор по химия и физика в университета в Гренобъл. Известно време работи като учител в Пловдив.

В периода 1909 – 1910 година Златаров специализира в Мюнхен. По – късно редактира няколко специализирани списания - “Химия и индустрия”, “Природа и наука”, “Натурфилософско четиво” и “Наука и живот”.

През 1922 година Асен Златаров става доцент по биохимия в Софийски университет, а след две години – негов извънреден професор. През 1935 година ученият е редовен професор в Алма матер. Разностранността на научните му интереси, богатата тематика на обнародваните студии и книги, огромният експериментален материал и неговият прецизен анализ го открояват като един учен със смело творческо въображение и широка ерудиция. Неговият принос в органичната химия, аналитичната и специалната броматология/наука за храненето/, фотобиохимията, стимулацията, ензимохимията и биохимията на рака определят Асен Златаров като авторитетен познавач на важни научни проблеми. И не случайно той взема участие в ХV международен конгрес по физиология през август 1935 г. в Ленинград.

Верен на принципа за хуманизиране и демократизиране на науката и за нейната върховна цел тя да служи на човека и живота започва другият му възход - на популяризатор на науката. Асен Златаров става един от най-търсените и най-любими сказчици у нас. И още - най-търсени стават и неговите научнопопулярни статии.

Броят на неговите разработени научнопопулярни теми са повече от 100, а на сказките - повече от 1000.

Житейският му път свършва твърде рано.Умира на 22 декември 1936 година.